Община Радомир

www.radomir.bg

Разположена в едноименната котловина по поречието на река Струма и само на 40 км от град София, Община Радомир привлича туристите с изключително богатото си културно-историческо наследство – регистрирани са 142 археологически паметника и 70 църкви, възрожденски ансамбли и отделни сгради.
На територията на общината се намира и Старо село, с 28 църкви и манастири. Тук е запазена и най-старата църква в региона –„Свети Никола“, построена през 1761 г.

В централната част на Радомир се намира един от малкото градски водопади в България – „Бучалото“, който е висок 10 – 12 метра. В горещите летни дни той е място за разхлада и връзка с природата. Не случайно народният поет Иван Вазов в пътеписа си „До Радомир“ го сравнява с прочутия Ниагарски водопад.
Община Радомир е богата на забележителности – крепости, параклиси и манастири, природни резервати, музеи и спиращи дъха природни гледки, които водят тук всяка година стотици хиляди туристи.
Като стъпка в развитието на алтернативния туризъм, Община Радомир организира „Празник на бозата”, който събира гости от цялата страна и чужбина. През октомври градът, известен от векове като столица на бозата, посреща любители на сладката напитка, дошли от близо и далеч, за да се насладят на автентичния й вкус и да научат нещо ново за историята на бозата.


В центъра на град Радомир е издигнат единственият в света паметник на бозаджия, символизиращ поминъка на радомирци от края на XIX и началото на XX век. Град Радомир е известен с бозаджийския занаят още от втората половина на XIX в. Пренесли са го албанци, които по това време са се заселили в града.
Надпиване с боза, вкусни гозби, приготвени от шеф готвач Иван Звездев, и фолклорен ансамбъл са само част от програмата на единствения по рода си „Празник на бозата” у нас.
В цяла България е известна шеговитата приказка, че на радомирци едната ръка е по-дълга от другата – разтеглила се е от носенето на големите дървени гюмове, пълни с боза. Открай време се знае и друго – че от всички балканци най-добри майстори на напитката са албанците, а от българите – радомирците.
Запазила традициите и до днес, Община Радомир всяка година привлича туристи от цялата страна, очакващи с нетърпение празника.