Автор: Доц. д-р Йордан Йорданов
Все повече хора от различни възрасти и социален статус, вероизповедание или пол, търсят шанса някъде по света да научат нови интересни сказания, истории за духовните си идоли или следите от техните послания, както и изцеление от чудотворни икони. По целия свят милиони католици и протестанти, будисти и евангелисти, почитатели на Кришна, православни християни и мюсюлмани от различни страни пътуват като туристи до различни локации по всички континенти. Маркетолозите разделят тази многомилионна общност на две основни групи туристи: канонични и битови вярващи. На тази база туроператори и организатори по места разработват своите турове и програми за гостите от близо и далеч.
В основата на интереса на потребителите от тези групи стоят исторически и културни артефакти с религиозна специфика като храмове, светилища или обители. Днес Интернет и социалните мрежи помагат на всички желаещи да си изберат програми и маршрути, разработени от туроператори, религиозни организации или поклонници с опит, с които да осъществят посещения до важни за тяхната културна и верска потребност зони и обекти. България има своите сериозни шансове с географското си положение, микро история на не една религия, както и храмове на различни вероизповедания, да развива и обогатява туристическия си асортимент през идните години.
Религиозният туризъм в България е притегателен център за хиляди туристи с интерес да посещават селища и зони, наситени с религиозна история, свързана с митове и легенди. В градове като София, Пловдив или дори Видин и Никопол от столетия присъстват в толерантна симбиоза религиозни храмове, привличащи туристически групи от различни вероизповедания и етноси – православни и католици, мюсюлмани и евреи, арменци, руснаци, власи… България може да предлага целогодишно атрактивни маршрути и програми на представители на основните вероизповедания, съществуващи в Европа и на Балканите – разнообразни, автентични и носeщи уникална атмосфера, която трудно се среща в други дестинации.
Най-голямо бъдеще имат християнските светини, с които светът все още не се е запознал. Интересни места в България са над 120 прекрасни действащи манастири. Най-популярните дестинации за религиозен туризъм са Рилският манастир, съхраняващ мощите на св. Йоан Рилски Чудотворец, основател на монашеството при славяните; древната Бачковска обител с чудотворната икона на св. Богородица; Троянският, Дряновският, Роженският, Гложенският и Драгалевският манастири. В околностите на София и заобикалящите я планини се намира т. нар. Софийска Света гора, средновековен комплекс от 14 манастирски обители, оформял се през вековете около съществуващи църкви. Канонизираните като християнски светци Св. св. Константин и Елена имат своето непреходно присъствие в културната и религиозната история на българската столица от времето на ранното християнство. Църквата „Св. София“, издигната още в III век от н.е., е била най-важният храм, в който са се състояли в продължение на столетия религиозни форуми и събития от общохристиянско значение. Ротондата „Св. Георги“ в центъра на София и днес е изненада за туристите, търсещи автентична обител и доказани символи на религиозната история. Малко хора знаят, че вторият православен храм след „Св. Александър Невски“ в столицата е прекрасен храм в град Елена. В района на стара българска черква в Хасково има много знакова и ценна за рускоезичните християни руина на белогвардейска церквушка, в чието хранилище са открити безценни за тази общност икони и вещи. Същото е в метосите в гр. Калофер, Казанлък и Мъглиж, където сестрите пазят уникални исторически светини, подарени на храмовете от руски аристократи, дворяни и благородници…
Огромен, и то проучен от наши историографи и археолози, но не превърнат в атрактивна база за екскурзоводски беседи, в т. ч. с културно-религиозна ориентация, е наборът от исторически факти, заради които зоната София и околностите все още е неосребрена дестинация за четирисезонен религиозен или културно-исторически туризъм. В Улпия Сердика по времето на Константин Велики се провежда Сердикийският общохристиянски събор. Тук е издаден Едиктът от 315 г. за признаване на християнската религия за равна на другите вероизповедания, което е премахнало гоненията над последователите на това вероизповедание.
Малко съвременни българи знаят, че Костинброд днес е град, носещ името на Константин Велики – поредния римски император от тракийски произход (роден в Ниш), който изгражда нов християнски храм и блестящ дворец в Скретиска, резидентска зона на няколко римски императори. „Сердика е моят Рим”, е казал Константин от джакузито си с минерална вода в Скретиска, откъдето е „контролирал” изграждането на неговата Улпия Сердика през 30-те години на IV век пр.н.е. Малко известен факт е, че майка му, канонизираната за светица Елена от всички християнски общности, е погребана … не в Рим или Константинопол, а в София, близо до хотел Хемус!!!
Много артефакти, сказания и легенди, например за пребиваванията, освещаването на храмове и етапи от живота и делото на апостол Павел във Филипополис (Пловдив), са в конкурентна битка с организирани псевдопрограми край руини на римски каменен склад или кладенец в град Филипи, Гърция! Кражба на история има и в съседна Северна Македония, където обявено за място, свързано с делото на св. Наум, е развито като македонска религиозна история. Днес документирания от историци път на апостолската мисия на свети Андрей Първозвани по земите на Странджа и Черноморското ни крайбрежие биха могли да се вплетат в интересни за пътешествениците от православните общности маршрути.
Време е това ресурсно и информационно богатство да се преоцени и подеме от ръцете на по-далновидните организатори на туристически пътувания. Близките години ще могат да покажат предприемаческите качества на онези профилирани в религиозните маршрути туроператори, които с успех могат да популяризират имената на покровителите на Европа Св. св. Кирил и Методий, както и името на Ювиги Кан Тервел – св. Тривелий, спасителя на Европа, канонизиран от католиците и тачен за грандиозната му победа над арабите преди 1401 години, спасила християнска Европа в тази епоха от нашественици. Дотогава ще оставим т. нар. нискотарифни гости на София и „отвличаните“ от морските и зимните ни курорти туристи да се радват поне на Синагогата, Джамията, Катедралата и православната църква „Св. Неделя“ в центъра на столицата като уникален квадрат, доказващ многообещаващото бъдеще на религиозния туризъм на България.
Време е духовните традиции и културно-религиозните измерения на нашия народ и светите места на Дестинация България да бъдат представени чрез сайтове и платформи в Интернет с модерни послания за нашите уникални манастири и свети обители. Селища с история и религиозни обекти не следва повече да бъдат трудно забележими или тъмни петна като локации в списъка с предложения за пътувания за християнските общности от Европа и света!