В Мадан рударството и минното дело определят основния профил на местния поминък в продължение на две хилядолетия и половина. Днес историческият спомен за тях е обект на гордост в местните минни музейни експозиции.
Вероятно, откакто датира рударството по нашите земи, оттогава е съществувало рударско селище на мястото на съвременния Мадан – средата на I хил. пр. Хр. По археологически данни, тракийското племе койлалети добива оловно-цинкова руда към VI-V в. пр. Хр. Във времената на Римската империя тук са доведени работници-рудари от Египет, а през XIV век в Родопите се преселват саксонски рудари. Рудата, добивана в маданския регион, е търгувана в Беломорието, а вероятно и по-далеч – тук са открити маронейски и тасоски монети от IV-III в. пр. Хр., използвани от местните жители. В старите минни галерии са намирани разнообразни рударски принадлежности от средновековното рударство, някои от които са част от музейните експозиции в града.
В османската епоха селището е било сформирано от маданджии – привилегирована категория работници, занимаващи се с рудничен труд („мадан“ – мина на арабски ез.). Предполага се, че от тази професия или от наличието на рудници селището получава името си.
През първата половина на XIX век френският геолог Ами Буе е първият европеец, който описва пътешествието си в българските земи и известява за наличието на оловно-цинкови залежи в Родопите. След войните в днешните Маданско и Рудоземско e основано акционерното дружество „Български метал“. По същото време тук идват минни инженери от Франция и Германия, които започват да разработват част от рудниците.
През тридесетте години на XX век Родопският минен басейн става най-голямата суровинна база за производство на цветни метали у нас, а благодарение на родопските рудни находища, през 60-те години на XX век България заема осмо място в света по добив на олово и дванадесето – на цинк.
В края на XX век рудното производство се свива силно, но някои рудници продължават да функционират и днес. В Маданското рудно поле се добиват, макар в по-малък обем, рудни минерали: галенит, сфалерит, халкопирит, пирит, арсенопирит и др. Има предположения, че под Мадан лежат хиляди тонове от т. нар. „злато на глупаците“ – пирит. Този минерал е получил прозвището си заради своя жълтеникав блясък – в миналото мнозина златотърсачи го бъркали със злато.
Днес Мадан е сред най-интересните места и туристически дестинации в България, след като превърна наследството от хилядолетното руднично дело и богатството на местни минерали в свое експозиционно богатство.
Общината предлага множество атракции и съвременни форми на експониране, свързани с рударството и минните богатства. Пристигнете ли в града, първо посетете Музея по минно дело. В непосредствена близост е Музей „Сполука“. Изграден в галериите на бивша мина, в която са се добивали редки руди, музеят включва подземен 140-метров комплекс, където атрактивно е пресъздаден процеса на добиване на рудата. Друга забележителност, която не бива да се пропуска, е единственото в България изложение на кристали – „Родопски кристал“, наричано още „Кристалната зала”. Тази зала пази над 600 уникални минерални образци, сред които галенит и пирит. На 2,5 км югозападно от Мадан се намира пещерата Шаренка, туристическа атракция, експонирана с музейна сбирка и художествено осветление, част от историята на рударството в Родопите.
Автор Ира Антонова
Comments are closed, but trackbacks and pingbacks are open.