Българските вековни традиции и обичаи

Автор: Юлия Сарафова

България е страна с древно минало, богата история, славни възходи и велики личности. През вековете на нейната територия са се зародили, преминали и останали много култури и цивилизации. Българската държава е създадена през 681 г. от хан Аспарух. През всичките тези години до днес, тя се е съхранила благодарение на силната вяра и борбения дух на героичния ни народ, и традициите, предавани от поколение на поколение.

Българският фолклор е уникално културно и историческо наследство, а народната ни музика и песен са  магични и неповторими. Традиционните български музикални инструменти са гъдулката, гайдата и кавала, а гласовете на народните ни певци карат всеки, който ги чуе, да настръхне. Българската народна музика е разделена на шест етнографски области и всяка е със свой облик и звучене – Шопска, Родопска, Тракийска, Странджанска, Добруджанска и Северна. И народните ни танци са различни по ритъм и стил. Танцьорите са облечени в национално облекло – носия, която също се различава според географското положение. Едно, обаче, няма район и стил. Ние, българите, когато се веселим, играем българско хоро.

В следващите редове, в хронологичен ред, ще разкажем за нашите обичаи и традиции, за да продължим да ги помним и почитаме.

През зимата очакван празник е Бъдни вечер – вечерта преди Коледа. За него специално внимание се обръща на трапезата, на която се поставят нечетния брой ястия, а най-чакана и задължителна е питката с паричка. В полунощ излизат коледарите – млади момчета, които с песените си гонят таласъми, вампири и свръхестествени същества. Така обикалят през цялата нощ, докато изгрее слънцето.

С началото на Новата година идва сурвакането. За целта се изработва сурвачката – специална пръчка от дрян, на която клоните се извиват, така че да образуват кръг, и се украсява с шарена вълна, бобчета, чушки, пуканки и др. С нея хората се тупат един друг по гърба и си пожелават здраве и късмет през годината.

През януари са и кукерските игри – маскараден обичай. Кукери могат да бъдат млади неженени мъже, които се обличат в костюми, направени от козя или овча кожа. Украсяват се с вълна, мъниста и всякакви предмети, с което да направят костюма многоцветен, интересен и внушителен. Кукерите тръгват по къщите, като по този начин гонят злото от домовете и живота на хората. Всяка година в много български градове се организират кукерски фестивали, които събират участници от цяла България, и се превръщат в едно внушително изживяване.

Сирни заговезни е сред първите пролетни празници. Чества се седем седмици преди Великден и един ден преди Великите пости. Храната е строго определена, като е задължително в дома да има бяла халва. Парче от нея се завързва на конец и се „ламка”, а всички деца се събират и започват да го гонят само с уста, без ръце. На вечеря по-младите молят за прошка по-старите от тях, като по този начин показват своето смирение и любов.  По тъмно всички се събират и палят огън /поклади/, който се прескача. Преданието разказва, че който успее да прескочи огъня, ще бъде здрав през цялата година.

Баба Марта е обичай, единствено в нашата страна. Всяка година на първи март хората си разменят мартенички, най-разпространените от които са с Пижо и Пенда. Традиционната мартеница е направена от бял и червен конец и се връзва на всеки член от семейството, на близки и приятели. Червеният конец е за здраве, а белият е символ на радостта и чистотата. Така се носи докато се види щъркел или лястовица, след което се завързва на цъфнало дръвче.

В духа на пролетта е обичаят Лазаруване. Той винаги се чества в неделята преди Великден. В него участват само млади момичета, които обличат най-красивите си дрехи, отиват на църква, откъдето взимат върбови клонки, увиват ги на венец, слагат го на главата си и тръгват от къща на къща. Пред всеки дом младите лазарки пеят песни, а за благодарност домакините им дават яйца. В края на деня всички момичета се събират край река, хвърлят венците от косите си във водата и според това, кое венче първо ще бъде отнесено, то тя първа ще се задоми.

Великден е смятан за най-големия християнски празник, който всяка година озарявa дома на българското семейство. Великденските празници по света се празнуват по различен начин според обичаите, народните вярвания и предания, но в голямата си степен са запазени традициите от миналото – яйцата да се боядисват в четвъртък или събота, на трапезата да има козунак и агнешко, да се ходи на църква, хората да се облекат в нови дрехи и да не се работи през тези дни.

Парашките, както са наричани писаните яйца, са били предназначени само за подаряване, а най-голяма сила е имало първото боядисано в червено яйце.

Един обичай, вписан в нематериалното културно наследство на Юнеско, е Нестинарството. Древен  ритуал, който се извършва на празника на Св. св. Константин и Елена. Нестинарите танцуват боси върху жарава, като се счита, че това гони злото, болестите и нещастието, прочиства духа и тялото. Този обичай се среща най-често в Странджа планина.

Друг български народен празник е Еньовден, който се чества всяка година на 24 юни. Според народа, на Еньовден започва началото на зимата, а тревите и билки имат най-голяма лечебна сила, особено на изгрев слънце. Набраните за зимата билки трябва да бъдат „77 и половина“ — за всички болести и за „болестта без име“.

Гордост за страната ни е българската маслодайна роза, прочута в цял свят с нейния завладяващ аромат. От нея се добиват розовото масло, познато като „течното злато“ , и розовата вода. Розоберът е вековна традиция по българските земи. Берачките стават сутрин рано, за да събират цветчетата, докато са още свежи. В страната ни от дълги години се организира Фестивал на розата, където всеки показва своята продукция и чрез конкурс се избира „Царица Роза”.

Това са малка част от нашите традиции и обичаи, а ние, българите, ги пазим, почитаме и предаваме на децата си. Което и кътче на България да посетите, ще намерите нещо уникално, различно и завладяващо.