„СУРВА“ В ПЕРНИК – ФЕСТИВАЛНОТО ЛИЦЕ НА БЪЛГАРИЯ ПРЕД СВЕТА
Град Перник е най-многочисленият град в Западна България след столицата София и на 11-то място в страната. Най-старите следи от живот в района са от V хилядолетие пр. Хр., за което говорят останките от селища от праисторическата епоха. Днес Перник се развива на базата на традициите и икономическия си потенциал.
Близостта до столицата, средищното разположение на общината на големи международни коридори, наличието на подходящи терени с изградена инфраструктура в производствените зони, както и уникалните исторически и културни паметници и природните дадености, са силните страни на Перник.
Международният фестивал на маскарадните игри „Сурва” в Перник e най-авторитетната в България и на Балканите изява на традиционни народни игри и обичаи с маски. Организира се от 1966 година. Провежда се ежегодно в последните събота и неделя на месец януари. От 1985 г. има статут на международен. През 1995 г. Перник е приет за член на Федерацията на европейските карнавални градове.
През 2009 г. Международният борд на ФЕКГ обяви Перник за Европейска столица на сурвакарските и кукерските традиции. Фестивалът представя маскарадната обредност на всички етнографски райони на страната и на гости от Европа, Азия и Африка. Традиционно във фестивалната надпревара от България участват над 6 000 души в около 100 маскарадни групи.
Заради автентичната уникалност, значимост и атрактивност от 2 декември 2015 г. Народният празник „Сурва“ в Пернишко е включен от ЮНЕСКО в Представителния списък на нематериалното културно наследство на човечеството.
Списание National Geographic всяка година публикува статии за Международния фестивал на маскарадните игри „Сурва“. Събитието се отразява от над 300 журналисти и фотографи от страната и чужбина.
Други значими фестивално-конкурсни прояви са „Чичо Стоян”, „Дай, бабо, огънче”, „Витошки напеви“, „Еньовден“, „Разказвачи“ и Националният фестивал с международно участие на хората с увреждания.
Перник разполага и с уникален за България и Балканския полуостров подземен минен музей. Влизането в автентичните минни галерии с обща дължина 630 метра дава възможността да се проследи историята на пернишкия въгледобив.
В югозападната част на града е разположена Средновековната пернишка крепост, популярна като крепостта на Кракра, която от 1971 г. е със статут на културна ценност с национално значение. Тук известно време е пребивавал Иван Рилски, вероятно е идвал и цар Петър, от когото е останал и единствения сребърен печат, открит до момента в България.
Перник се гордее и с природните забележителности – ботанически резерват „Острица“, обявен за резерват през 1934 г., и пещерата „Духлата“ – ярък природен феномен.