Хотелиерството по същество е съвкупност от дейности, които имат за цел да предлагат услуги за осигуряване на потребителя материални условия за пребиваване и хранене. Самото понятие “хотелиерство” може да се разглежда в два аспекта. От една страна е съвкупност от услуги, но от друга, за да се създадат и реализират тези услуги, е необходимо наличието на определена материална база от разнообразни типове, категории и видове заведения за пребиваване и подслон.
Автор: доц. д-р Й. Йорданов,
Зам. председател на Сдружение Туризъм
Средства за настаняване и подслон съществуват още от дълбока древност (древна Гърция, Рим). По земите на българите от хилядолетия се пресичат пътища и кервани, които са отворили пред предците ни възможностите за развитието и на стари професии като ханджийство и механджийство, първообраз на съвременната хотелиерска практика. Но, ако прототипът на съвременното хотелиерство се развива едва през средата на 18 век, то истинско развитие дейността придобива почти сто години по-късно.
В днешно време развитието на хотелиерството в световен мащаб може да се разглежда като една от най-печелившите стопански дейности. Развитието на хотелиерството в България след Втората световна война може да се разграничи на няколко отделни етапа в зависимост от неговата динамика: от края на Втората световна война до 60-те години; от 60-те до 90-те години на миналия век; от края на 90-те години на миналия век до днес. Увеличаването на основните средства за подслон – хотелите, е резултат от динамичното развитие на инвестиционните процеси в сферата на туризма през последното десетилетие.
Причините за развитието на хотелиерството са обективни. Икономическото развитие на Европа и света като цяло, бързата индустриализация и повишаването на доходите на част от населението дават мощен тласък на хотелиерската дейност. Процесите на раздържавяване в туризма преди тридесет години в България дадоха възможност, както за модернизация и реконструкция, така също и за изграждане на нова материална база. Характерна особеност при това увеличение на материалната база е нейното преструктуриране по отношение на категорията на обектите. Новоизградените обекти са предимно от висока категория – “три”, “четири” и “пет” звезди”, при това както в курортната, така и в градската среда.
Безспорен факт са модерните и оборудвани с нужните според стандартите и търсенето на местна автентичност обекти в градската и курортна среда от една страна, но и същевременно силно застроените зони и територии в сезонните курорти, влизащи в конфликт с еко нормите и изискванията за „зелени” пространства и повече… „природа”. Към тази моментна секторна характеристика ще добавим и все по-осезаемият и тревожен въпрос за липсата на подготвени ръководни и изпълнителски местни кадри, без които е невъзможно да се поддържа нужното качество и разнообразие в обслужването на туристите и т.н.
Статистиката през последните 2-3 години, според представители на бранша, за постиженията в туризма и хотелиерството в частност, сочи ръстове, както в броя на местата в хотелската база, така и в обема на нощувките и приходите от продажби на хотелиерски продукти, основно на база анализа и оценката на процесите в морския и планински масов сезонен туризъм. Спадът, регистриран през деветмесечието на 2019 г. в зимните и особено в морските курорти, е медийно споделен факт на фона на високата заетост на обектите в сектора, където опериращите нискобюджетни авио-превозвачи са причина за „бума” на т.н. ”уйкенд пакети” и ръста в посещенията на културни и търговски зони на столицата, а така и в запълняемостта на нейните хотелски обекти от чуждестранни гости.
Както във всяка друга стопанска сфера в нашата страна, така и в хотелиерството, успех и пазарна перспектива имат и ще имат основно инвеститорите и мениджърите, с адекватно отношение към продуктовите и технологични иновации, отчитащи и отразяващи динамиката на потребителското търсене.
Безпощадната конкуренция и битката за потребители са основните ориентири, които ще очертаят жизнеспособността на всеки обект или фирма в страната през идните години, опериращи в сектора. Ако отчетем постиженията на споменатите „майстори” или първопроходци в българското хотелиерство, стартирало през 60-те години на миналия век, и десетилетният им опит на корпоративен мениджмънт, ще трябва да отбележим, че фактори като коопериране в обслужването, подготовката на кадри и споделените разходи за реклама са изпитана през годините база за развитие и трайно пазарно присъствие на българските фирми. Използването на клъстерни форми за партниране, в т.ч. за промотиране и брандиране, трансфер на добри чужди и наши практики и споделяне на пазарни политики, ще допринесе допълнително за устойчивото развитие на този базисен сектор в близко и по-далечно бъдеще.