Община Костенец се намира на стратегически важен кръстопът, който се определя от близостта й до двата най-големи града – София и Пловдив, както и 5-те национални курорта в района – Момин Проход, Вили Костенец, Пчелински бани, Долна баня и Боровец. Достъпът до общината е лесен и удобен.
Благодарение на богатството от минералните води община Костенец се е утвърдила като традиционна балнео дестинация в страната. Около трите минерални извора са се оформили и трите основни зони на балнеоложки туризъм – курортите Момин проход, Вили Костенец и Пчелински бани.
Община Костенец се свързва с традициите, които има в областта на балнеологията и бази за лечение и рехабилитация на заболявания на дихателната система, опорно- двигателния апарат и периферната нервна система. И към момента оценката на наличните ресурси показва голям потенциал за развитие на балнео, СПА и планинския туризъм.
През 2019 г. Община Костенец спечели конкурса на Министерството на туризма за българска EDEN дестинация („Най-добри европейски дестинации“) по проекта „Здравен и балнео туризъм GRO/SME/18/C/065 – Bulgaria Sanus per Aquam”, с което се включи в общата мрежа на европейските туристически дестинации за здравен и балнео туризъм.
Информация за интересни забележителности на територията на община Костенец
Крепост „Стенос“ при прохода Траянови врата
Крепостта Траянови врата е разположена на 15 км от Костенец до магистрала “Тракия” в Средна гора. Тя е символ на национално-историческото наследство в региона и е уникална по своята конструкция.
Крепостта е историческо място на седловината между средногорските ридове Еледжик и Голак. „Траянови врата” е исторически проход край гр. Ихтиман, наречен така на името на римския император Траян, с когото се свързва съществувалата там крепост.
Датата на първоначалното строителство на крепостта е неизвестна, като първите писмени сведения за нея са от 3 век. Крепостта е известна също и като Щипон. В античността проходът носи името Суки (на латински: Succi), а непосредствено до него било изградено укрепление и пътна станция на име Сонеум (на лат. Soneium). През IV в. проходът е описан от летописеца Амиан Марцелин. Археологически проучвания установяват, че крепостта е ситуирана върху тракийско селище от бронзовата и желязната епоха..Крепостта има план на удължен правоъгълник. Крепостта е проучена при археологически разкопки през 1985г. от проф. Димитрина Джонова – разкрита е монументална сграда – гарнизон с построен вътрешен двор, открит приземен етаж, 6 входа и 3 вътрешни кули направени от камъни и 5 реда плоски тухли. Двете островърхи кули, които се намират на западната страна са петстенни и много интересни от архитектурна гледна точка. На юг от крепостта са запазени останки от стари градежи, вероятно крепостни съоръжения с диаметър 30 метра и дебелина на зида 2м. Около прохода „Суки” съществували още две крепости от вр. Еледжик на север и с. Горна Василица – на юг. Тези два пункта имали стратегическо местоположение и позволявали панорамно наблюдение на целия район.
При разкопките са открити фрагменти от късноантична битова керамика. Намерени са и 124 бронзови монети от времето на византийските императори Юстиниан (VI в.) и Анастасий (VII в). Открити са няколко запазени хромела, и 22 долиума за съхранение на жито и брашно. Открити са латински надписи.
Крепостта, от която има запазени градежи от 2 до 5 метра височина, е имала уникално водно съоръжение и подземен тунел. Той е бил дълъг 60 крачки и е отвеждал до подземен извор. Тунелът се намира на северната стена като от вътрешната страна на крепостта е добре запазен, но извън крепостната стена е напълно разрушен заедно с изхода си. Доказано е, че местността е използвана и през средните векове (ІX – X век), което я прави важна българска твърдина. От тук са минали три от кръстоносните походи.
През Средновековието проходът е бил наричан „Царски врата” (на гръцки: Βασιλική πύλη). Проходът влиза в историята през 986 г., когато византийският император Василий ІІ предприема поход срещу България в стремеж да откъсне български територии. Битката при „Траянови врата” (17 август 986г.) е най-голямото поражение, което ромейския владетел претърпява в походите си за покоряване на България. Василий поема към България начело на армия от 30 000 души. Битката била предхождана от безуспешна обсада на Средец (дн. София). Обсадата продължила 20 дни, но без успех защото провизиите на византийската армия се изчерпват а възможностите ѝ да се снабдява от околностите на града били пресечени от българите. Междувременно гарнизонът на Средец извършва успешно начинание като чрез тунели под крепостните стени стига до стенобойните машини, оставени близко до крепостта от византийските военачалници и ги опожарява. Другата причина за вдигане на обсадата била войската, предвождана от Самуил, която настъпвала в тила на императорската армия. По обратния път българите устроили засада на ромеите и в Ихтиманския проход на 17 август 986г. при крепостта „Траянови врата” им нанесли голямо поражение като почти цялата византийска конница и голяма част от пехотата били унищожени. Самият император едва успял да се спаси а българите пленили императорските знаци (инсигнии). Споменът за победата над Василий е отразен 30 години след нея в Битолския надпис на племенника на цар Самуил Иван Владислав. Сведения за битката дават още византийските летописци Йоан Скилица и Георги Кедрин, източните автори Яхия Антиохийски и Матей Едески, арменеца Стефан Таронски. Но най-много данни за прохода и сражението дава Лъв Дякон, който бил очевидец и хронист на Василий ІІ.
След тази знаменита победа, в следващите месеци византийската армия е безпомощна пред настъпилата българска офанзива по всички посоки. Освободена е Тракия, Централна Гърция, Албания, Далмация. Българите достигат чак до п-в Пелопонес, завладяват адриатическите градове Драч и Задар, както и княжествата Босна и Рашка (дн.Сърбия).
Военното надмощие на българите трае до битката при р. Сперхей (996 или 997г.). Проф. П. Мутафчиев твърди, че битката при Траянови врата само отсрочва края на Първата българска държава, който настъпва през 1018г.
В средновековните извори името „Траянови врата” е използвано за пръв път от историка Антоний Бонфиний (1427-1502) във връзка с похода на Владислав ІІІ Ягело (Варненчик), който преминава с войските си прохода през 1443 г. По време на турското робство проходът е наричан и с турското име “Капъджик дервент” (от турски: kapı – врата и dervent – проход), както и “Маркова капия”. Огромната арка на римската порта, висока около 18 метра била запазена до XIX век. След завладяването на България от турците функциите на „Траянови врата” като пазител на прохода отпадат. Неизползвана и неподдържана крепостта започва да се руши. Въпреки това проходът винаги е имал стратегическо значение и е играел ключова роля през вековете. И до днес проходът продължава да служи на хората.
До тази историческа местност може да се стигне най-бързо по магистралата (от София – 64 км и от Пловдив – 72 км). Удобен е пътят от Костенец или от Ихтиман до гара Мирово и оттам до прохода е 1.20 ч. по маркиран маршрут. През 2015 година приключи проект по ОПРР, по който крепостта е консервирана и реставрирана, изграден е туристически информационен център, изгледна площадка и 2 екопътеки с информационни табели, по които може да се стигне крепостта по пешеходен маршрут от гр. Момин проход.
Костенски водопад
Известният Костенски водопад е разположен на р. Чавча в центъра на Вили Костенец. Той е природна забележителност от 1974 г. /Заповед №1427 от 13.05.1974 г./. Костенският водопад винаги е бил най-значителната природна туристическа атракция в община Костенец. Височината на пада на водата е около 10 м. Най – голям обем водни количества се изливат през пролетта с топенето на снеговете, през лятото водата намалява, а през зимата при ниски температури целият водопад замръзва. В скалите до водопада е била изкопана баня с топла минерална вода със седем извора, която дълго време се е ползвала от местното население и в последствие е била разрушена при земетресение.
Защитени са растенията по скалите около водопада. Част от обекта са и естествените пещери и скални образувания, които също са защитени от закона.
Водопадът е описан от Иван Вазов през 1917 г. в творбите му “Какво пее планината” и “Костенец – пътни бележки”. Природната забележителност се посещава целогодишно.
Туристическата атракция е обозначена, има информационни и указателни табели. Инфраструктурата за достъп до водопада е добре развита, има възможности за хранене и паркинг. Водопадът е изходен пункт за основните туристически маршрути в северния дял на Рила планина по посока на Белмекен: Вили Костенец по поречието на р. Чавча до хижа Белмекен; Водопада – хижа Гуругулица – хижа Белмекен; курорт Вили Костенец – Спортен комплекс “Белмекен”.
Скаловитски водопад
Скаловитец е водопад в Източна Рила, близо до хижа Гургулица над Вили Костенец. Намира се на едноименната река Скаловитец, която е десен приток на река Рибница. Водопадът е висок 25 метра и има три стъпала, средното е най – голямо и отвесно. В подножието му са направени пейки, от които посетителите могат да се наслаждават на красотата му. Най – лесно до Скаловитския водопад може да се стигне от хижа Гургулица.
Занаятчийска работилница в НЧ „Гео Милев -1954 г.” гр. Момин проход
Занаятчийската работилница се намира в Читалище “Гео Милев – 1954” в гр. Момин проход, община Костенец (в центъра на града). Тя е изградена по 4 проекта и чрез нея се съхраняват и предават на децата и посетителите практикуваните от столетия местни ръкоделия и занаяти. Изработват се традиционни вълнени чорапи, терлици, колани и торби. Предават се уменията за плетене на дантели, плетене на фурке, презентира се местната кулинария и готварство – приготвяне на баница, погача, тиквеник, качамак и много други. Правят се демонстрации на тъкане на стан и плетене. Посетителят може лично да участва в работата, да научи интересни факти за регионалния фолклор и бит и да закупи ръчно изработени местни сувенири.
Храм “Свети Великомъченик Георги”
Храм “Свети Великомъченик Георги” се намира в гр. Костенец. Осветен е през 1932 г. Впечатление прави красивата дърворезба на олтара и владишкия трон. В двора са изградени чешма и пейки за почивка на богомолците. Храмът винаги е бил средище за духовно възвисяване на духа, крепител на вярата, помощник и утешител на болните, немощните и страдащите. Храмът е ремонтиран през 2014 г. по Програмата за развитие на селските райони 2007 г. – 2013 г. Днес храм “Свети Великомъченик Георги” е отворен за посещение всеки ден.
Храм “Свети Великомъченик Панталеймон”
Храм “Свети Великомъченик Панталеймон” се намира в град Момин проход, в ляво от пътя към град Костенец, идвайки от село Мирово. Мястото е осветено през 1996 г. През 1998 г. е положен първия камък от Ихтиманския архимандрит наместник Йосиф Серев. През 2000 г. храмът е завършен изцяло. Всички икони в него са дарени от жителите на общината. Храмът е отворен за посещение всеки ден от 08.00 часа до 17.00 часа.
Храм “Свети Архангел Михаил”
Храм “Свети Архангел Михаил” представлява трикорабна куполна базилика, строена през 1854 г. и завършена през 1857 г. Църквата има запазени уникални стенописи, книги и документи на повече от век, поради което е обявена за художествена недвижима културна ценност. Храмът се намира в село Костенец, на улица “Патриарх Евтимий” № 2а.Храмът е отворен за посещение всяка неделя от месеца и на всички църковни празници.
Параклис “Успение Богородично”- Вили Костенец
Намира се в местността „Горна църква”, на 2 км. от Костенския водопад. На това място са разкрити очертания от стара християнска базилика от V в. Местната легенда разказва историята на завземането на църквата и самото селище по време на османското нашествие. Според нея българите се укрепили в църквата и удържали турските атаки. Турците обаче прибегнали до хитрост. Няколко дни държали жадно магаре, след това го пуснали и то открило мястото, снабдяващо с вода въстаниците. Османците изклали всички в храма. През 1997 г. на същото място е построен новия параклис с костница на загиналите тук българи. Параклисът е осветен лично от Негово светейшество Патриарх Максим.
Провежда се голям храмов празник на 15 август. Има възможности за паркинг и места за хранене.
Манастир Възнесение Господне (Св.Спас)
На 1 час път от гара Мирово (Ихтиманско), западно от връх Еледжик, на около 200-250м. се намира манастирът „Възнесение Христово” („Св. Спас”). Самата местност има богато историческо минало. Археологическите проучвания доказват, че тук е имало римски крепости, отбранителни окопи, наблюдателница и стари римски гробища. В близост до манастира се намира и историческата крепост „Траянови врата”,
Самият манастир „Св. Спас” е основан през 1885 г. За възобновител на манастира се смята Георги Зашев, роден през 1827г. в с. Долна Василица, Ихтиманско. Легендата за построяването на храма гласи, че въпросният Зашев бил пастир в тази местност когато получава съновидение да основе манастир на това място. При започването на работа наистина открива основи на стар манастир, който бил опожарен от турците. Освен основите били открити и полуизгоряла икона, копие и други старинни предмети. Намерени са и два правоъгълни камъка с надписи, които се съхраняват в Археологическия музей в София.
Манастирът е завършен през 1885г., а в сегашния си вид е от 1908г. Осветен е в навечерието на Балканската война на празника Рождество Богородично – 8 септември 1912г. от Негово Преосвещенство Левкийския епископ Варлаам. Всяка година на този ден и на 6 август (Преображение) се отслужва литургия. На западната страна на храма има надпис „В царуването на княз Фердинант и екзарх Йосиф І”.
След изграждането на манастира се построява и манастирска къща с 4 стаи, в която Георги Зашев живее до смъртта си. При лошо време всеки може да се подслони там. До манастира има хубава чешма, изградена през 1937 г. Самият основател и възобновител на манастира Георги Зашев (Калугера) умира на 9 март 1913 г. на 86 години и е погребан според желанието му до храма, където днес има гробница.
В манастира се съхраняват много ценни икони, най-старата от които е „Възнесение Христово”, подарена през 1889 г. от жител на с. Долна Василица. Иконата на Иисус Христос е подарена от жител от с. Горна Василица през 1911 г., а иконата на Св. Йоан Предтеча – дар от жител на с. Долна Василица през 1912 г., както и много други ценни икони.
От самият връх Еледжик, висок 968м. се откриват прекрасни гледки към Тракия, Рила, Родопите, Стара планина и цялото Средногорие. В близост до историческият връх Еледжик се намират „Шиндар”, „Петрина ливада”, „Целопиевецът”, „Брезовица” и др., все приятни за почивка местности. Със своите красиви поляни, оградени от гъсти гори, чист въздух и приятни гледки Еледжик не отстъпва по нищо дори и на най-известните български курорти. Самият манастир и върха са отправна точка на много туристически маршрути, които представляват интерес за туристите. Манастирът „Св. Спас”се намира веднага след разклона за гр. Ихтиман и крепостта „Траянови врата”. Зад манастира има малък параклис, чешма и място за отдих. До него има асфалтиран път.